Франция към 120% държавен дълг: това ли е бъдещето на Европейския съюз?

БСН АНАЛИЗ

Франция, втората по големина икономика в Европейския съюз, се приближава към граница, която само преди няколко години би изглеждала тревожна дори за най-задлъжнелите европейски държави.

В края на първото тримесечие на 2026 г. френският държавен дълг достига 3,536 трилиона евро, или 117,5% от БВП. Само за едно тримесечие той нараства със 75,6 млрд. евро.

Европейската комисия прогнозира съотношението да достигне 118,1% от БВП през 2026 г. и 120,2% през 2027 г. МВФ очаква сходна, дори малко по-тежка траектория - 118,5% през тази година, 120,3% през 2027 г. и 121,8% към 2030 г. при базовия сценарий.

Въпросът вече не е само колко дължи Франция.

Въпросът е какво означава това за Европа и дали френският модел не показва една от възможните посоки, в които може да се движи целият Европейски съюз.

Дългът расте по-бързо от икономиката

Проблемът не е просто огромната абсолютна сума.

Франция продължава да трупа значителни бюджетни дефицити. Европейската комисия очаква дефицит от около 5,1% от БВП през 2026 г., при европейска референтна стойност от 3%.

В същото време икономическият растеж остава слаб. Комисията прогнозира растеж от едва 0,8% за 2026 г., докато МВФ очаква около 0,6%.

Тази комбинация е особено неблагоприятна: високи дефицити, слаб растеж и увеличаващи се разходи за обслужване на натрупания дълг.

Самата френска Агенция по държавния дълг предвижда през 2026 г. бюджетната цена на обслужването на държавния дълг да достигне 59,3 млрд. евро. За финансиране на бюджета и падежиращи задължения Франция планира средносрочни и дългосрочни облигационни емисии за около 310 млрд. евро през годината.

Това създава проста зависимост: колкото повече дълг се натрупва, толкова по-голяма част от бъдещите бюджети трябва да бъде отделяна за неговото обслужване.

А тези средства вече не могат да бъдат използвани за други публични приоритети.

Франция вече е под европейско наблюдение

Ситуацията не е само счетоводен проблем.

Франция се намира в процедура на ЕС при прекомерен дефицит, започната през 2024 г. Причината е трайното отклонение от бюджетните критерии на Съюза.

Европейските договори определят две основни референтни стойности: бюджетен дефицит до 3% от БВП и държавен дълг до 60% от БВП, или поне достатъчно бързо движение на дълга към това ниво.

При Франция дългът вече е почти два пъти над референтната стойност.

И тенденцията засега не е към понижаване, а към ново увеличение.

Но това ли е действително бъдещето на целия ЕС?

Тук трябва да направим важно разграничение.

Френският дълг не може автоматично да бъде представен като дълг на Европейския съюз. Бюджетната политика и натрупването на държавен дълг остават в голяма степен отговорност на отделните национални правителства.

Данните показват и огромни различия между държавите.

В края на първото тримесечие на 2026 г. средният държавен дълг е 82,9% от БВП за ЕС и 88,9% за еврозоната.

Франция е на около 117,6%, Италия на 138,9%, а Гърция на 143,5%.

В същото време България е на едва 28,5%, Дания на 26,8%, а Естония на 25,2%.

Това показва, че няма една-единствена европейска траектория.

Още по-показателно е, че през последната година съотношението дълг/БВП на Гърция е намаляло с 9,4 процентни пункта, докато това на Франция се е увеличило с 4 пункта.

Следователно високият дълг не е неизбежна последица от членството в ЕС или еврозоната.

Истинското предупреждение за Европа

Френският случай обаче поставя много по-голям въпрос.

Какво се случва, когато голяма европейска икономика години наред харчи повече, отколкото събира, икономиката расте бавно, а натрупаният дълг трябва непрекъснато да бъде рефинансиран?

При ниски лихви подобна политика може да бъде поддържана дълго време.

При по-високи разходи за финансиране сметката постепенно става по-тежка.

Европейската комисия очаква само лихвените плащания на Франция да нараснат до около 2,6% от БВП през 2026 г. и 2,8% през 2027 г. Според Комисията именно високите първични дефицити и увеличаващите се лихвени плащания стоят зад продължаващия ръст на дълга.

МВФ също предупреждава, че при базовия сценарий дългът ще продължи да нараства и че забавянето на бюджетната корекция увеличава средносрочните рискове. Фондът обаче оценява краткосрочния риск от дългова криза във Франция като нисък благодарение на големия и ликвиден пазар на френски държавни облигации.

Това е важната разлика между голям дълг и непосредствена дългова криза.

Франция все още има огромна икономика, достъп до капиталовите пазари и способност да рефинансира задълженията си.

Но тенденцията има значение.

Това ли е бъдещето на Европейския съюз?

Не непременно.

Но Франция е предупреждение за това как би могло да изглежда бъдещето на Европа, ако слабият растеж, хроничните дефицити и постоянното натрупване на нов дълг се превърнат в траен модел.

Защото дългът сам по себе си не е безплатен ресурс.

Той е прехвърляне на разходи към бъдещите бюджети.

А когато една държава трябва да заема все повече само за да покрива дефицити, стари падежи и растящи лихвени плащания, свободата ѝ да реагира при следващата икономическа или геополитическа криза постепенно намалява.

Френският случай затова заслужава внимание далеч отвъд Париж.

Не защото доказва, че Европейският съюз неизбежно върви към дългова криза.

А защото поставя фундаменталния въпрос пред европейския икономически модел:

Колко дълго една икономика може да компенсира слабия растеж с нов дълг, преди дългът сам да започне да ограничава възможностите ѝ за растеж?

И ако една от най-големите икономики на Европа вече се доближава до държавен дълг от 120% от БВП, този въпрос все по-трудно може да бъде игнориран.