Гръцки депутат поиска учител в Поморие: Културно сътрудничество или инструмент на „меката сила“?

Депутатът от област Магнезия от партия „Нова демокрация“ и бивш заместник-министър Христос Букорос внесе парламентарен въпрос до гръцкия министър на образованието, вероизповеданията и спорта, свързан с преподаването на гръцки език в Поморие.

Букорос настоява да бъде разгледана възможността за назначаване или командироване на преподавател по гръцки език в българския град, който в гръцките публикации по темата е наричан и с историческото си име Анхиало.

Мотивите надхвърлят езиковото обучение

Особено внимание заслужава начинът, по който гръцкият депутат аргументира предложението си.

Според изложеното в парламентарната му инициатива съхраняването и разпространението на гръцкия език зад граница, особено в райони с исторически връзки с елинизма, има значение за опазването на гръцкото културно наследство и за укрепването на отношенията на Гърция с местните общества.

В инициативата се подчертава още, че преподаването на гръцки език в чужбина надхвърля чисто образователното си измерение, тъй като се разглежда и като средство за запазване на историческите и културните връзки и за развитие на отношенията с местните общности.

Именно тази аргументация поставя предложението в по-широк контекст.

Културно сътрудничество или „мека сила“?

В международните отношения понятието „мека сила“ се използва за способността на една държава да изгражда влияние и привлекателност чрез своята култура, език, образование и обществени връзки, вместо чрез принуда.

Погледнато по този начин, евентуалното изпращане на гръцки преподавател в Поморие може да бъде разглеждано и като форма на гръцка културна дипломация.

Това обаче не е достатъчно основание инициативата автоматично да бъде определяна като „пропаганда“. Към момента няма публични данни евентуален преподавател да има задача да разпространява политически послания или определени исторически тези. Самото изучаване на чужд език също не представлява пропагандна дейност.

По-същественият въпрос е какви цели преследва гръцката страна чрез институционалната подкрепа за изучаването на езика и как самата тя формулира тези цели.

Твърдение за „компактно гръцко население“

Особено внимание от българска гледна точка заслужава друг момент от аргументацията на Букорос.

В разпространения от гръцки медии текст се говори за Поморие, Созопол, Несебър и Бургас и за историческото присъствие на компактно гръцко население, поддържащо връзки с елинизма, гръцкия език и културата.

Тук е необходимо ясно разграничение.

Историческото гръцко присъствие в редица черноморски градове е част от сложното минало на региона. Това обаче не означава автоматично, че определението „компактно гръцко население“ описва съвременната демографска картина на Поморие, Созопол, Несебър и Бургас.

Затова тази формулировка следва да бъде разглеждана като част от аргументацията на гръцкия депутат, а не като установен факт за днешното население на тези български градове.

Защо точно Поморие?

Изборът на Поморие не е случаен.

В града действа Българо-гръцкото дружество „Анхиало“, което развива културна и образователна дейност и поддържа отношения с организации от Гърция. Дейността на дружеството и наличието на интерес към изучаването на гръцки език са сред аргументите, използвани от Букорос в подкрепа на предложението му.

Според инициативата присъствието на преподавател би позволило по-системно обучение по гръцки език, включително сред деца и младежи, както и сред хора, проявяващи интерес към гръцкия език и култура.

Темата има и по-широк исторически контекст. През лятото представители от Гърция посетиха Поморие във връзка с отбелязването на 120 години от събитията в Анхиало през 1906 г. Самият Букорос също е бил сред гостите в града.

Решение все още няма

Важно е да бъде подчертано, че към момента няма решение гръцки преподавател да бъде изпратен в Поморие.

Става дума за парламентарна инициатива, с която Христос Букорос иска от гръцкото Министерство на образованието да разгледа възможността за назначаване или командироване на такъв преподавател.

Следователно засега говорим за предложение, а не за свършен факт.

Случаят обаче поставя по-широк въпрос. Културният и образователният обмен между България и Гърция може да бъде средство за взаимно опознаване и добросъседство. Същевременно езикът, образованието и историческата памет са сред класическите инструменти, чрез които държавите изграждат културно влияние извън собствените си граници.

В този смисъл инициативата на Букорос може да бъде разглеждана и през призмата на гръцката „мека сила“. Определянето ѝ като пропаганда обаче би изисквало допълнителни доказателства, каквито към момента публично не са представени.