Регионалните валути в Унгария подкрепят местния бизнес и туризма

През последните десетилетия общественото внимание е насочено предимно към глобализацията, международните разплащания и ролята на големите валутни системи. Успоредно с тях обаче в редица европейски държави се развиват регионални платежни средства, чиято цел е да задържат част от потреблението в местната икономика и да подкрепят малките търговци и производители.

Унгария е сред държавите с най-много подобни инициативи. Там регионалните валути обикновено са създавани под формата на ваучери, които се използват за покупки в определен град или район. Те не заменят националната валута и не отменят функциите на унгарския форинт, а се използват успоредно с него в ограничена мрежа от магазини, ресторанти, хотели, винарни и туристически обекти.

Как действат местните валути

Повечето унгарски регионални платежни средства имат фиксирана стойност спрямо форинта. Обичайният курс е едно към едно, като срещу внесена сума във форинти потребителят получава същата номинална стойност в местни ваучери. С тях може да плаща само в обекти, които имат договор с издателя и участват в системата.

За да насърчат използването им, част от търговците предоставят отстъпки, обикновено между 5 и 10 процента. По този начин потребителят получава по-изгодна покупка, а местният предприемач привлича клиенти, които са мотивирани да пазаруват в рамките на региона.

Тези платежни средства не са предназначени за спестяване или инвестиране. Основната им цел е да бъдат харчени и да преминават многократно между местните потребители и търговци. При някои модели се прилага такса при обратна обмяна във форинти, което допълнително насърчава ваучерите да останат в обращение.

През февруари 2011 г. в Унгария е създадена асоциация, която обединява част от инициативите за местни платежни средства. Постепенно интерес към подобни проекти проявяват различни общини, предприемачески организации и туристически структури.

Инструмент за местната икономика

Поддръжниците на регионалните валути ги определят като средство за укрепване на местните икономически връзки. Когато един ваучер се приема само в определен район, неговият притежател е насочен към местни магазини, производители и услуги. Така част от разходите, които иначе биха отишли към големи национални или мултинационални вериги, могат да останат при малкия бизнес.

Освен икономическа тези системи имат културна и туристическа функция. Върху банкнотите често са изобразени местни исторически личности, забележителности, природни обекти и традиционни символи. Поради това те се използват и за популяризиране на региона, а част от посетителите ги купуват като сувенири.

Унгарският модел се различава от бизнес системи като Sardex, както и от криптовалутите. При него обикновено става дума за физически ваучери с предварително определена стойност, ограничена територия на употреба и сравнително малък брой участници. Това ги прави лесни за разпознаване и въвеждане, но ограничава икономическото им въздействие.

Синият франк от Шопрон

Най-известният пример е синият франк от Шопрон, познат като Soproni Kékfrank. Той е въведен през май 2010 г. и се разпространява от кооперация, основана през предходната година. Шопрон се намира близо до австрийската граница, поради което първоначалната амбиция е платежното средство да се използва и в по-широк трансграничен район.

Ваучерите са издадени на унгарски, немски и хърватски език. Те се обменят при курс един син франк за един форинт и се приемат от местни ресторанти, хотели, винарни, музеи и други обекти. Върху различните купюри са представени личности и забележителности, свързани с историята и културата на Шопрон и околностите.

В първите години след въвеждането мрежата постепенно се разширява. По данни, цитирани от организаторите, през 2011 г. синият франк е приеман в стотици обекти в Шопрон и съседните населени места, а до 2016 г. броят им нараства допълнително.

Системата работи чрез депозиране на форинти, срещу които се издава същата номинална стойност в сини франкове. Получателят може да ги използва в участващите обекти или да ги обмени обратно. При обратното превалутиране обаче се начислява такса. Идеята е търговците да не бързат да връщат ваучерите, а да ги използват за покупки от други местни участници.

Практиката показва и основния проблем на системата. Значителна част от получените сини франкове се обменят обратно във форинти, тъй като местните данъци, сметки и редица доставки не могат да бъдат плащани с регионалното средство. Това прекъсва местния оборот и намалява очаквания икономически ефект.

Балатонската корона

Успехът и популярността на синия франк дават тласък на други инициативи. През март 2012 г. във Веспрем и района около езерото Балатон е въведена Балатонската корона. Зад проекта застават няколко общини, регионални организации и финансова институция.

За разлика от синия франк, създаден по инициатива на кооперация, Балатонската корона получава по-пряка подкрепа от местните власти. Ваучерите се използват основно в хотели, ресторанти, туристически обекти и услуги около езерото Балатон. Те са отпечатани на унгарски и английски език, което улеснява използването им от чуждестранни посетители.

Върху купюрите са представени исторически личности и забележителности от района. Тази връзка с местното наследство превръща валутата не само в платежно средство, но и в туристически продукт.

Основната слабост на системата е сезонността. Активността около Балатон е най-висока през летните месеци, докато извън туристическия сезон употребата намалява значително. Това показва колко трудно е една местна валута да поддържа постоянен оборот, когато икономиката на района зависи силно от туризма.

Короната на Бочкай

През юли 2012 г. в Хайдунанаш е въведена и короната на Бочкай. Тя носи името на Ищван Бочкай, княз на Трансилвания и важна фигура в унгарската история.

Първоначално ваучерът е предназначен за употреба в самия град, а по-късно обхватът му се разширява към други населени места в историческия район Хайду. Издателят инвестира значителни усилия в популяризирането на системата. В местната преса редовно се публикуват списъци на приемащите обекти, организират се кампании и томболи, а ваучерите се използват по време на фестивали и културни събития.

Короната на Бочкай има силно изразен местен и патриотичен характер. Върху купюрите са изобразени местни животински породи, природни символи, исторически сгради и личности. Системата достига десетки пунктове за приемане, но остава с ограничено обращение и предимно локално значение.

Токайският дукат и останалите примери

Друг известен пример е Токайският дукат, използван във винарския район Токай. Неговата стойност е свързана с форинта, като един дукат се равнява на 1000 форинта. Той се използва предимно за дегустации, покупка на местни продукти и туристически услуги.

Токайският дукат има по-скоро маркетингова, отколкото чисто разплащателна функция. Името му напомня за историческите златни монети, а много посетители го купуват и като сувенир. Употребата му остава свързана със сезонния туристически поток.

В различни периоди в Унгария се появяват и други инициативи, сред които Mátra Tallér, Siófoki Korona, Hajdú Tallér и Rába Tallér. Повечето следват сходен модел. Те се опират на местната история, туризма и подкрепата на общините, като се стремят да насърчат потреблението в определен район.

Рискове и ограничения

Въпреки положителните примери регионалните валути не винаги постигат заявените икономически цели. Ограниченият брой приемащи обекти затруднява повторното им използване. Ако един търговец не може да плаща с тях на своите доставчици, служители или на държавата, той е принуден да ги обмени обратно във форинти и да заплати съответната такса.

Съществува и риск, свързан с издателя. Ако организацията, която стои зад ваучерите, изпадне в несъстоятелност, те могат да загубят стойността си. Част от издателите ограничават този риск, като поддържат банково покритие, равно на стойността на пуснатите в обращение ваучери.

Друг проблем е защитата от фалшифициране. Официалните банкноти разполагат със сложни и постоянно подобрявани защитни елементи, докато местните емисии обикновено имат по-ограничени възможности. От друга страна, малката територия на употреба затруднява разпространяването на големи количества фалшиви ваучери, без те да бъдат забелязани.

Унгарската национална банка многократно изразява резерви към тези инициативи. Едно от опасенията е, че външният вид и наименованията на ваучерите могат да създадат впечатление, че зад тях стои държавата. В действителност потребителят поема риска на частния или общинския издател. Затова централната банка настоява местните платежни средства ясно да бъдат обозначавани като ваучери, а не като официални пари.

Между икономиката и местната идентичност

Опитът на Унгария показва, че регионалните валути трудно могат да заменят официалните пари или самостоятелно да променят икономиката на даден район. Тяхната сила е в друга посока. Те насочват вниманието към местните производители, създават допълнителна реклама за малкия бизнес и превръщат регионалната история и култура в разпознаваем туристически продукт.

Най-добри резултати се постигат там, където има широка мрежа от участници, доверие в издателя и активна подкрепа от общината, бизнеса и туристическите организации. Без подобна основа ваучерите рискуват да останат предимно сувенири с ограничено стопанско значение.

Въпреки слабостите си унгарските примери показват, че местните платежни средства могат да бъдат използвани като допълнителен инструмент в конкуренцията с големите търговски вериги. Те не са заместител на националната валута, но могат да насърчат част от потреблението да остане в местната общност.

Въпросът дали подобен модел би работил в България зависи от законовата рамка, доверието на гражданите, участието на общините и готовността на местния бизнес да изгради достатъчно широка мрежа за обмен.

Темата ще бъде продължена с примери от Чехия, Австрия, Полша и други европейски държави, както и с възможностите и ограниченията пред прилагането на подобен модел в България.