АНАЛИЗ | КАЛИНИНГРАД - ТОЧКАТА, В КОЯТО РУСИЯ И НАТО ВЕЧЕ ГОВОРЯТ ЗА ЯДРЕНО ОРЪЖИЕ

Думата „ядрено“ отново прозвуча в отношенията между Русия и НАТО.

На 30 септември Москва предупреди Алианса, че при опит Калининградска област да бъде изолирана Русия е готова да използва целия арсенал, с който разполага, включително ядрени оръжия.

Предупреждението е изложено в дипломатически документ, изпратен до НАТО и видян от Reuters. Москва твърди, че действията на Алианса в Балтийския регион създават риск от пряк военен сблъсък.

Но защо именно Калининград?

МАЛКА ТЕРИТОРИЯ С ОГРОМНО СТРАТЕГИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ

Калининград е руска територия на Балтийско море, отделена географски от останалата част на Русия.

От едната ѝ страна е Полша, от другата Литва. И двете държави са членки на НАТО.

Това превръща областта в своеобразен руски военен остров в пространство, доминирано от държави от Алианса.

Калининград е силно милитаризиран. Там се намират части на руския Балтийски флот и различни ракетни и противовъздушни системи. Русия разглежда региона като ключов елемент от отбраната си на запад.

Но същата география, която му дава стратегическо значение, го прави и уязвим.

При евентуален голям конфликт между Русия и НАТО Калининград би бил физически отделен от основната руска територия и заобиколен от държави от Алианса.

И именно тук започва опасната част.

КАКВО ВСЪЩНОСТ КАЗВА МОСКВА?

Важно е да се направи разграничение.

Русия не заявява, че възнамерява сега да използва ядрено оръжие срещу НАТО.

Предупреждението е условно: Москва заявява, че при опит Калининград да бъде блокиран или изолиран може да използва всички налични средства, включително ядрени.

Това е съществена разлика.

Но самият факт, че ядреното оръжие се поставя официално сред възможните средства за реакция, повишава залога.

Посланието на Москва може да бъде разглеждано като форма на възпиране: предупреждение към НАТО предварително да не предприема определени действия около Калининград.

ЗАЩО НАПРЕЖЕНИЕТО РАСТЕ ТОЧНО СЕГА?

След присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО стратегическата карта на Балтийския регион се промени значително.

Русия вече гледа към Балтийско море, обградено в голяма степен от държави членки на НАТО.

А Алиансът продължава да укрепва източния си фланг.

През последните месеци напрежението около Калининград се засили допълнително. Reuters посочва военни маневри, засилено присъствие и взаимни обвинения между Русия и западните държави.

Така един сравнително малък регион се превръща в място, където руските и натовските стратегически интереси се срещат непосредствено.

КАК ОТГОВОРИ НАТО?

Отговорът на Алианса засега е премерен.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че няма промяна в оценката за непосредствена руска заплаха срещу територията на Алианса.

НАТО определя себе си като отбранителен съюз и отхвърля твърденията, че подготвя нападение срещу Русия.

Рюте също призова Москва да прекрати ядрените заплахи.

В същото време Алиансът продължава укрепването на източния си фланг и присъствието си в Балтийския регион.

НАЙ-ГОЛЯМАТА ОПАСНОСТ МОЖЕ ДА НЕ Е ПЛАНИРАНАТА ВОЙНА

Тук се намира и по-големият проблем.

Не е необходимо Русия или НАТО да планират директна война, за да възникне опасна ситуация.

Колкото повече военни самолети, кораби, ракетни системи и учения се концентрират в сравнително ограничен регион, толкова по-голямо значение придобива рискът от грешна преценка.

Инцидент във въздуха.

Военен кораб, възприет като заплаха.

Дрон, преминал граница.

Действие, което едната страна разглежда като учение, а другата като подготовка за нападение.

Именно затова Калининград е толкова чувствителен.

При наличие на ядрени сили всяка погрешна интерпретация носи много по-тежки потенциални последици.

ЯДРЕНАТА РЕТОРИКА КАТО СРЕДСТВО ЗА ВЪЗПИРАНЕ

И Русия, и НАТО разполагат с ядрени способности.

Официалната позиция на НАТО е, че ядрените му сили са предназначени за възпиране и предотвратяване на агресия.

Москва също представя ядрените си способности като инструмент за възпиране и защита на държавата.

Проблемът възниква, когато и двете страни започнат да определят действията на другата като потенциална заплаха.

Тогава границата между възпирането и ескалацията става все по-тънка.

КАЛИНИНГРАД МОЖЕ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ЕДНА ОТ НАЙ-РИСКОВИТЕ ТОЧКИ НА ЕВРОПА

Няма данни, че ядрен конфликт между Русия и НАТО е непосредствен.

Самият Марк Рюте заявява, че оценката на Алианса за непосредствена заплаха не се е променила.

Това е важно уточнение на фона на драматичните заглавия.

Но също толкова важно е друго: Москва вече публично очертава сценарий около Калининград, при който допуска използването на ядрено оръжие.

Това превръща региона в много повече от малка руска област на Балтийско море.

Калининград се превръща в тест за това докъде могат да стигнат Русия и НАТО в демонстрацията на сила, без някоя от страните да премине граница, след която връщането назад става значително по-трудно.

И точно затова най-важният въпрос не е дали утре ще има ядрена война. Наличната информация не показва непосредствена такава заплаха.

Въпросът е колко близо могат да се приближават две ядрени сили една до друга, преди една грешка, един инцидент или една погрешно разчетена маневра да предизвика криза, която никой първоначално не е искал.

БСН – Български Суверенни Новини